Сборникът „Поезия“ от Пол Елюар представлява по-скоро „лична антология“. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век.

Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия.

Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците „Жестоката жажда за живот“, „Излишното време“, „Паметно тяло“ и „Фениксът“, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови „Събрани съчинения“.

Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.

Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 г. в скромно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Поетическият език на Елюар надхвърля чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи очевидни асоциации от думи, образи, които привидно нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют. Седемдесет години след смъртта му днес можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята епоха.