През 20-те години Гео Милев е един от авторите, които създават образа на модерния тип творец в националната литература. Усещането за граничност, което е същност на модерното съзнание, е особено остро у него.

Естетическото му мислене се проявява в противопоставянето между „родно“ и „чуждо“, в пресечната точка на затворената в текстовете му крайна субективност и публичната манифестация на идеи и възгледи в издателската му практика.

Остро гранична е и рецепцията на културното присъствие на Гео Милев. Тя се движи от крайното възторжено приветствие до крайното язвително неприемане, като, без да ги помири, ги събира в една от най-конфликтните културни фигури на 20-те години.

Руган и възхваляван едновременно, оценките за нито една негова книга не са само положителни или само отрицателни. Например естет като литературния критик и издател на сп. „Златорог“, Владимир Василев, го обвинява в „естетически абстракции“ и абсолютизъм, а пролетарският критик Георги Бакалов - в липса на партийна дисциплина и в „бохемско дребнобуржоазно бунтарство“.

‌Учебното помагало е част от поредицата „Малка ученическа библиотека“ на издателство „Слово“. Изданието е одобрено от МОН.