„Изток-Запад“ представя „Поетика“ на Аристотел, посветен на теорията на драмата. В класическия трактат древногръцкият философ разглежда трагедията като естествен човешки феномен и се пита за какво служи поезията.

И до днес за тази творба се спори дали е дело на самия философ или представлява записки на негови лекции, посветени на трагедията, комедията и епоса, компилирани с учебни резюмета от други негови съчинения по същите теми. Но това няма съществено значение. Важното е, че произведението успява да покаже в драмата онова, което влиза в отношение с човешката природа. Всяко творчество, смята Арстотел, в това число и поетическото в строгия смисъл на думата, е подражание (mimesis), а подражанието е естествено за човека от най-ранна детска възраст.

Творчеството е напълно естествено за хората и е в съгласие с природата. Според Аристотел „Трагедията е подражание на живот“. А пречистващият ефект на творбата се постига чрез страданието на душата.  И доуточнява: трагедията и епосът подражават на по-добри и по-способни хора, а комедията – на онези, които са по-лоши от обикновения човек.

Нека припомним, че Аристотел е ученик на Платон и учител на Александър Македонски. Съчиненията му са в различни научни сфери и на практика са енциклопедия на древногръцкото познание.

“ представя неголеми по обем емблематични текстове от културната и духовна съкровищница на човечеството. Настоящото издание е в нов превод, дело на Георги Гочев и е придружено от подобрен коментар.