Вечната жажда за живот на Изидора Пейсах

„Почакай, слънце“ заедно с поетичните книги „Невидими очи“, „Сгъстена тишина“, „Глъбини“ и „Светът е тайна“ разкриват зрялата душевност на Изидора Пейсах - поетесата, която обича да обича - Дора Габе.

В този сборник на едно се срещат животът и смъртта. Стиховете ни отвеждат в онзи миг на предопределен час, когато предстои раздялата със света. Последната прегръдка, а после се прераждаш в непрекъснат живот. Всичко изчезва в своето нямо мълчание, но имали сме благословията да живеем.

Дора Габе носи възвишената мечтателност, възторжената копнежност, чувството, че животът не я е изпепелил и след толкова години. Често поетесата споменава, че живее втори път, че е отпила жива вода, възродителна глътка от нов извор, за да може да пее. В речта й се появяват непрекъснат антитези, изразяващи новото й чувство за света.

Почакай, слънце.
аз не съм готова
за следващата нощ -
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си, -
за да й давам право на почивка.

Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?

Почакай, слънце!