Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно – но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище.

Ето част от него:

• Почит към словото и любов към хората;
• Струва си да събираш само златото на приятелството;
• Получава само този, който дава;
• Ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на другарството;
• С празна пушка бива, с празни очи – не.

Йото Пацов