Пред всеки родител стои дилемата: до каква степен трябва да приемe децата си такива, каквито са, и до каква степен да ги подтикне да постигнат най-доброто, на което са способни. В книгата са споделени историите на семейства, чиито деца са се оказали радикално различни - с различни увреждания, синдром на Даун, аутизъм, с тежки психични разстройства; деца гении и деца престъпници. Макар всяка от тези характеристики да има потенциала да обрича на изолация, именно изживяването на различието води до истинска близост и солидарност. Ще прочетете историите на родители, които не само са се научили как да се справят със своите изключителни деца, но и са открили дълбок смисъл в това. Любовта се оказва велика сила, способна да преодолее нечувани предизвикателства и да надмогне всякакви предразсъдъци.

"Далече от дървото е хроника" на неправдоподобното щастие, обитаващо пространството между ужаса и красотата. Това щастие не е дар, а всекидневно постижение на пряко засегнатите. Книгата ще разшири обсега на нашето състрадание и ще ни покаже истинската човечност.

Родителството, казва Андрю Соломон, не е занимание за перфекционисти. И е прав. Ще го научите в "Далече от дървото", където той разказа множество истории за родители, сблъскали се с отглеждането на различни деца.
Книгата му е еднопосочен билет към гара "Човечност", където ни чакат малките хора, аутистите, транссексуалните и всички онези, които обикновено ни карат да затваряме очи и наум да си казваме "нека не се случва на мен". Те вече са ни се случили. Нашата задача е да протегнем ръка към тях.

Книгата вдъхновява мнозина.

По нея са направени два филма. Единият - игрален, а другият - документален. И двата носят името "Far from the tree". Игралният филм разказа историята за обтегнатите отношения между майка и син, докато тя се опитва да се бори със спомените за преживяно сексуално насилие. Документалният филм предлага интимен достъп до живота на семейства, сблъскали се с тежки състояния като аутизъм и синдром на Даун. Какво ги изненадва, колко тъжни, смели, обнадеждени и щастливи могат да бъдат и как се справят с живота? Те могат да ни покажат любов от друго измерение.

От книгата

Стара поговорка твърди, че крушата не пада по-далеч от дървото, имайки предвид, че децата приличат на родителите си. Тук става дума за деца, които са паднали на съвсем различно място - някои от тях през няколко градини, а други чак на противоположния край на света. Въпреки това безброй семейства се научват да допускат, приемат и в крайна сметка да приветстват появата да деца, които не са онова, което първоначално са си представяли. Този трансформативен процес често бива улеснен, но понякога и смущаван от политиката на идентичността и медицинския напредък - и двете са проникнали в семействата до степен, която не бихме могли дори да си представим преди двадесет години.

Аномалните тела обикновено са плашещи за наблюдателя, а не за притежателите им, но въпреки това родителите се спускат да нормализират изключенията често на висока емоционална цена за всички. Приписването на етикета "болен" на детския ум, независимо дали става дума за аутизъм, психични разстройства, или трансджендъризъм, може в по-голяма степен да отразява неудобството и тревогата на родителите, а не неудобството, което преживява самото дете. Много от нещата, които е по-добре просто да оставим без намеса, подлагаме на корекции.

Преди десет години анкета в "Ню Йоркър" постави въпроса какво биха избрали хората: да са родители на хомосексуален с щастлива връзка, успешна кариера и деца или на хетеросексуален, самотен, с провален брак и без деца. Един от трима посочва втория вариант.

 

Мнения от Goodreads

Тази книга ме направи по-добър човек. Тя погреба много от предразсъдъците, които имах и ме научи да гледам на живота по различен начин. Животът е истински дар. Дори в някои моменти да не изглежда така.

***

Това не е книга за умението да си родител. Да, особено важно за родителите е да знаят, че децата им заслужават любов, независимо от всичко. Но чувствам, че тази книга е за това как да бъдеш човечен и състрадателен, как да се приемаш. Това е книга за любов.

Няма значение, че съм различна. Има значение само, че това съм аз и ще вървя напред с гордо вдигната глава, знаейки, че съм вярна на себе си. Не съм длъжна да се извинявам на тези, чиито очаквания не покривам.

 Мнения от Amazon

Всички ние сме паднали от някое родословно дърво с нашите уникални нужди, желания, таланти и недостатъци. Не мога да изразя с думи благодарността си към Андрю Соломон, който ми даде шанса да се запозная със светоусещането на онези, сблъскали се с трудности и пречки, различни от моите. Това е свещена книга, която препоръчвам отново и отново. Казвам „купете я”, макар убеждаването да не е в моята природа. Това е книга за човека и човечността.

♦  ♦  ♦

Андрю Соломон (роден на 30 октомври 1963 г.) е бил преподавател по психиатрия в Корнелския университет, съветник към Факултета по психиатрия на Йейлския университет, директор на Центъра за изследване на депресията към Мичиганския университет. Удостоен е с награда на Обществото по биологична психиатрия за приноса му в областта на психологията (2008) и с награда на Фондацията за изследвания на мозъка и поведението (2010). Носител е на награди на американските национални асоциации за психично здраве и за депресивни и биполярно-афективни разстройства. Автор на няколко бестселъра. Удостоен и с награда на Националната литературна асоциация на САЩ и е финалист за „Пулицър“ (2002).

Ozone.bg препоръчва още:

1. Поведенчески проблеми при аутизма, Джон Клемънтс

Книгата предлага ефективни и дългосрочни стратегии за подхождане към най-често срещаните нежелани поведенчески прояви, като физическата агресивност, самонараняването, обидният език и нанасянето на материални щети. Джон Клемънтс се опира на над 30-годишния си опит като клиничен психолог и привежда множество реални примери, редом с които дава практически идеи за интервенция.

2. Работа с деца с агресивно поведение, Франц и Улрике Петерман

Книгата описва феномените и причините за агресивното поведение и представя терапевтична програма за агресивни деца, която има за цел да ги научи на уместни начини на поведение. Програмата може да се проведе като индивидуална или групова работа, както и да се комбинира с съпровождаща работа с родителите. Подходяща е за момчета и момичета между 6 и 12 години, които показват агресивно и противопоставящо се поведение. Може да се проведе като консултации за възпитанието, психотерапия, в домове за деца или стационарни медицински заведения.

3. Грозните патенца. Да устоиш и да продължиш, Борис Сирюлник

Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца – грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник – устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни. Откъде черпят сила? Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, „изкуството да плуваш в буйни потоци“, без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстано¬виш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране).