„По пътя на раздялата с България...“ е за живота и дейността на Владислав Михайлов Ковачов (1875–1924), един от най-горещите застъпници на идеята, че единственото възможно, правилно и трайно решение на македонския въпрос след Ньой 1919 г. е изграждането на Балканска федерация с включването на цяла Македония (Вардарска, Егейска и Пиринска) като неин равноправен член.

„Политическото верую на македонците“ е книгата на живота на Владислав М. Ковачов, завършена буквално дни преди да бъде разстрелян в центъра на София (1924). В нея той обосновава тезата, че създаването на независима Македония в рамките на Балканската федерация е в интерес на всички балкански държави; подробно анализира бъдещото устройство на независимата македонска държава, като изрично подчертава, че македонският народ е сбор от различните етноси, които населяват Македония – българи, турци, власи, албанци, евреи, цигани и пр.

Публикацията на книгата му е направена чрез разчитане на пълния оригинален ръкопис на „Политическото верую на македонците“, съхраняван в архивния фонд на Вл. Ковачов в Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

♦  ♦  ♦

Владислав (Славчо) Михайлов Ковачов (Ковачев) (1875–1924) е щипски войвода и публицист, редактор на вестник "Автономна Македония". Произхожда от видния щипски род Ковачови. Баща му е учителят и революционерът Михаил Ковачев, ръководител на Щипския околийски революционен комитет и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Негов чичо е професорът от софийското Висше училище Йосиф Ковачев, известен благодетел и дарител.

Владислав Ковачев е роден на 5 януари 1875 г. в Щип. Учи в родния си град и в София. Завършва Класическа гимназия (1892) и софийското Военно училище през 1895 г. с чин подпоручик. 

Той е сред основателите на Българското освободително братство във Велико Търново, където е изпратен да служи в 18 пехотен Етърски полк. 

Доц. дин Милкана Иванова Бошнакова е български историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни. Нейните изследователски търсения от дълги години са здраво свързани с дейността й като архивист в Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Тя е автор и съставител на над 120 публикации, сред които книгите „Личните бележници на П. К. Яворов“ (2008), „Учредително българско народно събрание. Дневници“ (2009), „Личният бележник на Петър К. Дънов“ (2010), „За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени на Милан Матов“ (2007 и 2011), „Яворов и Македония“ (2014) и др.