Нобелистът Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович – това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на Ирина Одоевцева „По бреговете на Сена“. Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин, Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но също и за по-малко известните на българските читатели Юрий Терапиано, Яков Горбов, Борис Зайцев. Мемоарите са плод на личните познанства на Одоевцева с представителите на руската литературна и художествена интелигенция, отнесена към Европа от емигрантската вълна по време на гражданската война в Русия.

Книгата „По бреговете на Сена“ е своеобразно продължение на предизвикалата фурор „По бреговете на Нева“, в която Ирина Одоевцева разказва от първо лице за поетите от Сребърния век в Петроград. Самата Одоевцева е едно от имената, впечатлявали с поезията си многобройната публика, препълваща салоните на литературните вечери в първите години след революцията в Русия, известна още като любимата ученичка на Николай Гумильов.

Феноменалната памет на авторката ѝ позволява да разказва увлекателно и с множество интригуващи детайли за живота на руските писатели и художници главно в Париж, но също и в Берлин, Рига, Ница, Биариц, Монте Карло.

Заповядайте на незабравимо литературно пътешествие във времето!

Одоевцева е литературен псевдоним на Ираида Густавовна Гейнике, родена на 27 юли 1895 година в Рига в семейството на руски немец, известен адвокат. Фамилията на майка ѝ е Одоевцева. Ученичка на Гумильов, „малката поетеса с голямата панделка“, както сама нарича себе си в едно свое стихотворение, е била известна в литературните кръгове на своето следреволюционно време.