Гъвкавото слово на белгиеца Емил Верхарн (1855-1916) е будило възхищение в не един от великите му съвременници. Сред неговите почитатели могат да се откроят: Райнер Мария Рилке, Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг, Валерий Брюсов и др. Тук са също Светослав Минков и Гео Милев, като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и се опитва да популяризира творчеството му в Бългаия.

В настоящата антология се представят "импресиите" (или "стихотворенията в проза") на Верхарн, които се публикуват за първи път на български. Както в поезията му, така и тук личи стихийостта на неговите образи и дълбините на вдъхновението, от които те достигат до нас. Някои от тези "късчета живот" са като фенери, които се вглеждат навътре, в самите себе си. Други са прелестни миражи, прелели от сок и топлина, подобно на плодове, помнещи дъха на лятото.