„Може да не успееш да контролираш всичкo, коeто ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене.

Не хленчи никога. Хленченето предупреждава хищника, че жертвата е наблизо.

Постарай се да нe умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството.

Родих едно дете, син, но имам хиляди дъщери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюлманки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки. Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, хомо- и хетеросексуални, образовани и неграмотни и аз говоря на всички вас. Ето моя дар за вас.“

Мая Анджелоу (1928 - 2014) посвещава „Писмо до дъщеря ми“ – колекция с есета, стихотворения и поздравителни адреси, на всички жени по света. Тв иконата Опра Уинфри я смята за своя духовна майка, вдъхновение е за актрисата и певица Барбра Стрейзънд, а президентът Бил Клинтън я нарича „национално богатство“.

Нареждана сред най-влиятелните фигури в борбата на човечеството за свобода и равноправие, Анджелоу има много лица – тя е първата чернокожа кондукторка в трамвай, първата чернокожа жена режисьор, преподавателка в университети, писателка, поетеса. Има 7 автобиографични книги, досега на български език са издадени „Знам защо пее птицата в клетка“, номинирана за „Пулицър“ и „Мама и аз и Мама“.