Издателство „Ерго“ представя първия роман на Дияна Иванова Боева „Писма за оригами“.

„Нямам желание да водя този дневник – но знам, че миналото може да бъде спасено чрез думите и мислите. Не просто чрез нищо незначещи идеи, а чрез скрития смисъл, който гради достоверността.

Само личното преживяване е достоверно – то пробива вселената и кара света да бъде непримирим и истински. Окол мен всички говорят за истина, справедливост и братство. Аз разбирам всичко това по различен начин. Сънят от снощи ми го показа подсказа. Като във видение ми се появи мечето от зоопарка – беше в голяма клетка, за която всички твърдяха, че е негов дом. Доведоха го отнякъде и го оставиха насред гората. Около два месеца то не излезе от дупката си. Сънувах, че го моля да дойде и че децата хвърлят камъни насред тревата в неговото местенце. Събра се цяла камара. Мечето излезе от дупката си и заплака. Камъните се срутиха върху му тъкмо, когато беше решило да се покачи на възвишението. Потъна сред миража на своето детство, без да може да изкачи планината.

Събудих се. Реших да описвам мислите си, за да се предпазя от срутването на камъните върху ми.“

„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя.

Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. Романът обхваща два обществено критични момента от историческото време: активната идеологическа „борба“ докъм средата на 1950-те и злополучните „турски“ събития току преди разпадането на режима. Героите са от различни поколения, но с един и същ фатален проблем: липса на комуникации. Те са „вкарани“ в действителност без избор, пасивно. Това им пречи да я осъзнаят, да я прояснят, и така може би да намерят себе си и мястото си в този свят, каквото и да е то. Те оперират в този свят с „широко затворени очи“ – заглавието на филма на Стенли Кубрик, по новелата на Артур Шницлер „Traumnovelle”, ми се струва най-подходящо.“

Веселин Веселинов 

♦  ♦  ♦

Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. Има награди за кратка проза. Автор е на сборника с разкази „Вселенските улици на мълчанието“ (2010). През 2013 г. получава наградата на Столичната библиотека за курса си по творческо писанe, както и награда от МОН за практики, които обвързват литературата с гражданското образование. Един от водещите на рубриката „Нещо за четене“ (2012-2013) по Дарик радио. Води курсове по творческо писане, включително и във виртуални платформи. Харесва Северното Черноморие – по-голямата част от свободното си време прекарва в гр. Балчик. „Писма за оригами“ е първият ѝ роман.