УВОД

„писмото“ – така е озаглавен един от ранните разкази на туве янсон, публикуван през 1935 година. Последната глава на краткия роман „Честна игра“ от 1989 г. носи същото заглавие. Темата и в двата случая е значението на едно писмо – нещо, което е добре известно на Туве Янсон. Тя поддържа активна кореспонденция и пише многобройни и дълги послания на роднини, приятели и любими. В творчеството ѝ писмата изобилстват, и то в най-различни форми – от поклащащи се върху вълните писъмца в бутилки до съобщения и епистоларни разкази. На различни места се пишат, изпращат и четат писма. А на скрина в дневната на муминската къща лежи пролетното писмо на Снусмумрик.

В „Писма от Туве Янсон“ сме събрали писма до най-близките ѝ хора – нейните спътници в живота, работата и любовта. Подбрани са измежду няколко големи серии запазена кореспонденция. Обхващат над шест десетилетия – от 1932 г. до 1988 г. – и показват живота и работата на Туве Янсон през годините, погледнати от различни ъгли.

Първите писма са адресирани до семейството ѝ – родителите Сигне Хамарстен-Янсон и Виктор Янсон, както и по-малките ѝ братя Пер-Улув и Ларш. Написани са по време на студентските години на Туве Янсон в Стокхолм и през две по-дълги пътувания в чужбина през 30-те години. Най-ранните писма до семейството се допълват от няколко до приятелката от юношеските години Елисабет Волф, с която Туве Янсон си пише през същия период. Следват три серии от писма, всички започващи през 40-те години – до фотографката Ева Коникоф, писателя Атос Виртанен и режисьорката Вивика Бандлер.

Дългата кореспонденция с графичката Тулики Пиетиле и преводачката Мая Вани започва през 50-те и продължава през следващите десетилетия. Издателят Оке Рунквист и Туве Янсон започват да кореспондират през 60-те и продължават до края на 80-те. Включени са също и серия от писма до майката Сигне Хамарстен-Янсон, написани след смъртта на Виктор Янсон през 1958 година.

Адресатите на всички тези писма са били важни за Туве Янсон като човек, писател и художник и дълго време са ѝ били близки – семейството, разбира се, през целия ѝ живот. Писмата до тях показват различни образи на пишещата писма Туве Янсон в зависимост от това дали пише в ролята на дъщеря, любима или приятелка. Събитията и лицата са описани по различни начини според получателя и им е поставен различен акцент. В текста често звучи и гласът на самия адресат. Но за Туве Янсон писането на писма е и начин да се доближи до другия, като в разговор: „докато пиша, ти си до мен“, се казва в едно писмо до Вивика Бандлер от 1946 година. И на други места откриваме подобни формулировки. „Тулики, нямам търпение да продължа да чета книгата за теб“, пише тя на Тулики Пиетиле през лятото на 1956 година.

Туве Янсон пише винаги на ръка, никога на пишеща машина, и понякога писмата ѝ са илюстрирани, често с рисунки на самата нея в различни ситуации. В младостта си пише и с молив и мастило, а също използва различна хартия според случая. По-късно пише най-често на бяла хартия без редове и с черен туш. Писането на писма до най-близките дълго е потребност за нея, но нарастващата слава променя коренно обстоятелствата. Туве Янсон получава средно две хиляди писма годишно и отговаря лично на почти всички. Ако броим от 1954 година, когато прави големия си международен пробив с комикса за муминтроловете, до годините преди смъртта ѝ през 2001 година, става въпрос за 92 000 писма, на които е трябвало да отговори. А в тази цифра дори не са включени много от годините на писане на писма. „Изгубих желанието за писма след дълги години бизнес с муминтроловете – ежедневна и изтощителна кореспонденция с хора, които не познавах и не харесвах“ – пише Туве Янсон на приятелката Ева Коникоф по Коледа на 1961 година. Но все пак тя си оставя известно място за кореспонденция – за „privacy1 и лични предпочитания“.

Точно такива писма са представени в „Писма от Туве Янсон“. Наличните материали са много обширни и сме подбрали над 160 от стотиците писма, които прегледахме. Писмата до тези получатели бяха използвани най-напред при написването на биографията „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ (2007) на Буел Вестин, където са включени (1) също цитати и някои по-дълги откъси. Но те не са публикувани в издание с коментари.

Сборникът е разделен на глави – по една за всеки получател, като писмата са поместени в хронологичен ред. Всички глави започват с представяне на получателите и личната им връзка с Туве Янсон. Писмата са публикувани с правописа на Туве Янсон, включително пунктуацията и кавичките на цитатите. Някои имена, места и думи са написани с правописни грешки или с лични правописни варианти, като например „галлопирам“, но те са дадени без промяна (2). Обозначените в квадратни скоби [ ] дати и места на написване са посочени въз основа на пощенското клеймо и/или данни в съответното писмо. В редките случаи, когато е пропусната част от текста, мястото е обозначено с […] и се отнася до несъдържащо съществена информация отклонение от темата. Някои писма са с дължина десет-дванайсет страници, а искахме да включим колкото е възможно по-голям брой, за да покажем репертоара на Туве Янсон като автор на писма. Мястото, където се съхранява съответното писмо, е посочено в раздел „Източници“. Повечето са лична собственост, но някои се намират в обществени архиви.

В коментарите преди част от писмата са описани събития и обстоятелства от съществено значение за разбирането на ситуацията. Понякога Туве Янсон пише много начесто, а друг път между отделните писма минава по-дълго време. След всяко писмо са дадени пояснения за лица и събития. Бележките за лица обикновено фигурират само при първото им споменаване. За да не се удължава излишно коментарът, не са включени пояснения за по-маловажни лица. След писмата са дадени също преводи и пояснения на думи и изрази. Става въпрос най-вече за финландско-шведски изрази и финландизми, но понякога са пояснени също случаи на смесване на езици, предимно в писма, написани от Франция и Италия.

Името на Туве Янсон е обозначено със съкращението „Т. Я.“ в поясненията след писмата. Споменатите в представянията на лицата дневници и записки може да бъдат открити в биографията от Буел Вестин. Множеството паралели с литературното творчество на Туве Янсон са коментирани на няколко места, но в останалите случаи оставяме на читателя да ги забележи или открие.

Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и културна история. Характерът им е ту литературен, ту лиричен, наблюдаващ или анализиращ, има и тъжни, и весели, и меланхолични, а понякога и съвсем ежедневни. Но рядко се случва да не ни въздействат.

Буел Вестин и Хелен Свенсон