Да анализираш поезията на Роза Боянова е като да сондираш химическия състав на водата, около остров „Света Анастасия“, да се опитваш да броиш кръговете на дърво, което расте със спиралата на вечността – всеки опит за изчерпателна критическа рефлексия би бил незавършен, както погледнат в перспектива всеки хоризонт е вечен в своята безкрайност.