Книгата е луксозно издание, голям формат, с твърда корица. Съдържа 104 цветни илюстрации, които авторката е рисувала в Перу.

Ние използваме Мистериите във всякакъв смисъл, но най-вече на характеристики, истини, отличителни черти, задания, тезиси, червената нишка, около която се овъртолва разказът и приключението. Да си създадем култ към разгадаване, към осъзнаване, обмисляне, пренастройване, въвеждане в един (този) нетаен разказ за тайни места, нашето микро-тайно-домашно-университетско общество за свещенодействие, посредством текст, събития, случки и история до пълното разбулване. Мистерията е чистото нещо. Неподправената невинност. Нещо като истината. Същината на същината. Същиннността. Същинскостта. Есенцията на бездната. Път към любовта, мъдростта и истината. Път в дълбини, а не просто да пътуваш.

Та това е истинският замисъл на книгите за Перу – дълбокото познание, а не плъзгането по епидермиса му, смисъла, а не информацията. Някои държави са добри като изложение, други – като музеи на открито. Те това е Перу. Един голям музей. Перу е повод. Перу е вдъхновение, нагласа, фина настройка, отприщване към мене си, път за себепознание, себенадмогване. Това не е пътепис за Перу, а размисъл за всичко. Нещо като личното ми Камино, самопросветителското ми пилигримство, в което вървя, вървя и осъзнавам, че нищо не е такова, че всичко е онакова.

Имало ли е инки? Кога са изчезнали? Останките техни ли са? Така ли са се наричали? Мистериите на Перу ще се окажат едни анатомо-физиологични, физико-химични, божествено-човешки промисъли и проницания, демонстрирани посредством камък и изображение, изкуство и творчество, наука и занятчийство, достигнали до нас на крилете на майсторството, любовта и знанието. Истинска мистерия – кога, какво и защо е кой, каквото вижда и в каквото вярва. Това е!

Магдалена Калиева

Откъс от книгата:

Колка каньон

Колка каньон е два пъти и нещо по-дълбок от Големия каньон в САЩ, и май заради това е в Гинес, и за разлика от него (от Гран Каньон) е терасиран и обживян. Има различни имена – Свещената долина, Изгубеният сайт на инките, Долината на чудесата, Долината на огъня и Земята на орлите. Долината на вулканите е местност в каньона Колка, която изглежда като илюстрация към научно-фантастичен разказ. От вместилището на тази долина са напращели 86 хълма с конусовидна форма и внушителни пиедестали от 300 метра, сигурно и повече. Скалните отвеси прикриват множество пещери, в които инките съхранявали хранителните запаси на империята, прокопавайки хоризонтални тераси по вертикалния терен. Храната била поставяна в специални цилиндрични съдове, наречени „колкас”, които дали името на каньона.

Зашеметяващата природна атракция тук е полетът на кондорите, възпят в онази прословута песен със специфично, безгрижно звучене на перуанската флейта, наречена кена (quena), за която малко по-горе писахме. Кръстът на кондора е местност, където топлите въздушни течения събират рано сутрин огромните, митични птици, чийто разпер на крилете достига цели 3 метра. Събират и нас с подходящо око-въоръжение, щото ако не е то и зумовете, щяхме да решим, че са оптическа илюзия размерът и мащабът на кондоровите полети. Май някои от нас си мислят, че страховитите валчери ще кълват трохи от ръцете ни. Навъртат се няколко мастити екземпляра за чудо и разкош, колкото да се каже, че не сме били потрошен път дотук нахалост. А и да се разберем – това не е ферма за националния символ на Перу. Но да оставим шегите, чувството е свирепо. Не бих желала и да ме помирисват дори. Въпреки, че два или двама пикираха доста ниско над нас и вече се позаозъртах дали пък не са си харесали някой за плячка. Някой недобре напарфюмиран. Щото на тия 4000 метра над нулевата точка осезанията ни не са от най-обострените. Ко(л)ка, къде си? Кока търси Колка.

Все пак да не забравяме, че говорим за видна съставна част от Светата Троица на Перу – горният свят, най-близко до божествеността, мъдростта („Мъдростта е да бъдеш, а не да имаш” – Ваклуш Толев и още от него: „В мъдростта няма страх, чудо и догми”, „В мъдростта тайни няма, но тайнства ще има”), зрелостта, безметежното реене, улавянето на същинското и правилното житейско течение, третия най-силен етап от живота на човека, опитността, рутината, безпроблемността на постигането на целта, височинното наблюдение на простолюдието там някъде долу как се мъчи, как се труди безропотно. А кондорът взима наготово плячката, тя му е поднесена, сервирана, само трябва да я забележи. Течението му помага, крилете му масивни, усилията му малки или поне така дава вид, няма врагове, кой да го нападне на тая смразяваща жилите височина. Тази птица е сред най-високо летящите видове въобще. Нейното нормално небе е над 5000 метра височина, а немският учен Александър фон Хумболт твърдял, че е забелязвал кондор на около 7000 метра височина. Представете си, ние със самолети летим на тия височини. Ако това не е божествен полет! Или разговор с боговете. Какво ли си хортуват? Кой друг смъртен може да се приближи толкова близо до боговете в ежедневието си на самоход?

Ако се случи така, че първата от птиците от чифтосаната двойка кондори умре и това е мъжката, женската се стремяла да си намери нов партньор, следвайки инстинкта си за продължаване на рода, а ако умре женската, в повечето случаи мъжкият се самоубивал, прибирайки криле плътно до тялото си и устремявайки се стремглаво надолу към земята. Какво ще кажете за този пример? Разбива си главата. Без да му мисли. Даденост. Какъв би бил животът му без любимата му женска? Това живот ли е? Всеотдаденост. Вярност до живот. Безусловен инстинкт. Безвдовство. Без изневери. Без колебание в житейската последователност. Доста поучително или доста безсмислено? „Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние” – Ваклуш Толев. Но ако природата е определила двата екземпляра за съвършената двойка, защо да й се противоречи? Защо да се търси трета половина? Ново семейно сработване, ново любовно сцепление и евентуално нова мъка. За и против?