В тази книга - като в тъмница -
са заключени моите стихотворения.
"Душата ми се избави като птица
от примката на ловци..."
Слушам техните песнопения
и се мъча да пея с тях.
Но сега ли случи да онемея?
Аз, който довчера възторжено пях,
днес не мога да пея.
Днес коленича пред своите горди чеда,
които избраха страданието пред позора.
Едно е да пееш на свобода,
а друго - да пееш в затвора,
където войници стоманени,
послушни, жестоки и глупави
устите разбиват с камъни,
коленете трошат с чукове...