Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си.

Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988–1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите „пет-минутки“. Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство – показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. „Говоря пет езика – казва той, – но 24 май е бил и си остава най-необходимият ми български празник.“

Подредери по азбучен ред, радиоесетата в „Пет минути с Петър Увалиев” съставят нещо като наръчник по родолюбие, също и пътепоказател за ценностите ни, за пътя, който вървим. Работил със световноизвестни колоси на културата като Чаплин, Фелини, Антониони, Мастрояни, Увалиев остава до болка верен на българския език и на всичко българско.

Съставител Огнян Ковачев.

Петър Увалиев (1915–1998), известен още като Pierre Rouve, е един от влиятелните европейски емигранти интелектуалци от български произход през втората половина на ХХ век. Дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арт критик, радиодраматург и преводач, той има над 20 постановки в лондонски театри, участва в създаването на 24 филма, изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“ (1966) на М. Антониони и е режисьор на „Непознат вкъщи“ (1968). В продължение на петдесет години ежеседмично чете свои беседи в българската секция на Радио БиБиСи – Лондон, където е нещатен сътрудник. И верен на името си Петър, с неуморно родолюбие гради културен мост между България и Европа. Благодарение на тях той се превръща в духовен и професионален пример за поколения българи. Досега от него на български са публикувани „Филмови трохи“ – сборник със статии и рецензии от 1936–1946 г., и монографията „Търнър: структурен разрез“ в превод от френски език.