Троянецът Еней, когото мистериозно пророчество сочи като основател на бъдещата римска цивилизация; картагенската царица Елиса, тирското име на Дидона; жрицата Ана, сестра на Елиса, едно от най-старите божества покровители на Рим; бог Ерос, който с тънките си нишки оплита душите на смъртните; и Вергилий, създал по поръка на Август епическата „Енеида“… Като в многогласен хор се нижат – сурови, лирични и мистериозни – разказите на легендарните герои за битки и изгнание, за обречена любов и тежки житейски избори, за политически интриги и жажда за власт и величие, за мястото на жената в изконно мъжка вселена.

С ерудицията на класик и с ярка белетристична дарба Вайехо преосмисля сюжета на античната поема, преплита история и митология, придавайки приключенски характер и съвременно звучене на своя роман „Песента на стрелеца“, в който осезаемо отекват болезнени теми и конфликти от днешния размирен свят. И отдава почит към изкуството да се разказват истории и към вечната стойност на мита.