Дарина Герова е един от най-добрите майстори на българския разказ, които творят днес. В своите разкази тя с изискано чувство и с някакво дълбоко усещане за достойнство разкрива колизиите между категориите „добро“ и „красиво“ […].  Гледната ѝ точка е на жена, погледът ѝ е чисто женски. В кръвта на писателката е да възприема живота с нежността на жена, с толерантността на жена, с прилива на любов и обич, преживян от жена.

В днешния период на криза на краткия разказ Дарина Герова – емблематичен майстор на този литературен жанр – показва, че изход от кризата съществува.

Чавдар Добрев (2019)

Като е поскитала сред природата и човечеството, Дарина Герова ни поднася една книга с видени и чути работи, които извънредно много ме впечатлиха. Когато една работа ни хареса, трудно можем да я похвалим, защото при похвалите човек си служи с най-несръчните думи. Ние още не сме се научили да говорим с хубави думи за хубавото.  […] Разбор също тъй не бих се захванал да правя – разборът на всяко литературно произведение ми прилича на събарянето на къща, а в „Обеден дъжд“ са приветливи разкази.

Йордан Радичков за книгата „Обеден дъжд“ (1967)