Поемата на Лалка Павлова е трогателен поклон към Анастасия Димитрова – първата българска учителка и създателка на Първото българско светско училище. Поетесета точно и задълбочене се потапя в атмосферата на епохата, в бита и нравите на времето и хората. Вярна е открила простите и истински думи, с които ни въвежда в света на своята героиня.