Всяка душа притежава тринадесет живота, които се изнизват един по един. Какво ако обаче човек има възможността да пътува през тях и да се връща в настоящия с помощта на едно на пръв поглед малко зелено цвете? Перпетунианата – тя не вехне, не умира. Трябва да я следваш, за да влезеш в един живот и да излезеш от друг, като не забравяш откъде си тръгнал. Използва ли се веднъж, перпетунианата става чисто бяла и изчезва в момента, в който бъде пусната.

Във всеки от тринадесетте си живота душата среща предишни любови, семейство и хора, оставили дълбок отпечатък върху нея. Дали ще ги разпознае? Ще види ли душата през очите, които дори след тринадесет живота си остават същите, макар формата и цветът им да са различни?

Перпетунианата е като висше създание – учи душата, помага ѝ да намери красотата във всеки живот и да прогледне през раните и болките си. Малкото зелено цвете, събрало цялата мъдрост в себе си, което по магичен начин осветява пътя на човешката душа.