Всяка възраст има своите кризи, но и очарования. Аз не съм неподвластна на времето, но да залича пораженията от годините започнах да тичам. Когато бягам дълги разстояния, всичко в тялото се бунтува и крещи да спра. Сърцето блъска в ушите и всеки миг ще се пръсне. Но има един чисто психологически праг, когато става чудо! Тревата оживява, въздухът има не само аромат, но и вкус и добива нови агрегатни състояния. Мозъкът потъва надълбоко в стъпалата и може само да отброява крачките – туп, туп, туп. Остава едно призрачно сияние и светът променя своите измерения. Тогава всичко е възможно и картините се редят реални и наситени с еуфория. А те трябва да се опишат с молив!
Росилина Хесапчиева

Реквием за тепето

Вкамени се вятърът
и няма слънце
над тепетата.
Остава сянката –
лепкава досада
по мустаците
на уличната котка.
Калдъръмите утихват.
А латерната
припява шлагер.
Пропадам
в друго измерение,
където има смисъл.