Първият роман на Рута Сепетис („Сол при солта”, „Фонтани на мълчанието”) разказва историята на младо момиче от литовски произход, което е изпратено заедно със семейството си на каторга в Сибир.

Ужасите на войната, примесени с нежността на изобразителното изкуство и първите трепети на любовта, плетат сюжета на „Пепел в снега”, своеобразна предистория на награждаваната „Сол при солта”.

Зимата на 1941 г., Литва.

Лина е обикновено петнайсетгодишно момиче – рисува, заяжда се с брат си, влюбва се силно. Докато една съдбовна нощ офицерите на чудовищната съветска военна полиция – НКВД, нахлуват в дома ѝ и разбиват на парчета семейството ѝ и живота, който познава.

Баща ѝ, уважаваният ректор на университета в столицата Вилнюс, изчезва безследно, а Лина, майка ѝ и по-малкият ѝ брат са натъпкани във вагон за добитък заедно с други жертви, сред които адвокати, учители и лекари. По заповед на Сталин сякаш безкрайният влак поема на север, към Сибир. Пътешествието е бавно и мъчително, мнозина умират – убити от глад, изтощение или ликвидирани от безмилостните руснаци.

Лина намира утеха само в рисуването. С риск за живота си и въоръжена с парченца въглен, тя документира зловещите събития около себе си. Крепи я надеждата, че може би ги карат към лагера, в който е затворен баща ѝ. Младото момиче вярва, че може да оцелее там, където да живееш, е престъпление.