„Снежанка“, „Котаракът в чизми“ или „Кралят елен“ са приказки, които слушаме от деца. Ала малцина знаят, че всъщност сюжетите им не принадлежат на Братя Грим, Шарл Перо и Карло Гоци, а водят началото си от сборника „Приказка на приказките“, издаден през 1634 г. в Неапол. Негов автор е Джамбатиста Базиле (1566-1632), офицер от венецианската армия, придворен стихоплетец и организатор на маскарадни балове за неаполитанския благородник Луиджи Карафа, принц на Стиляно. Съчиненията му са повлияли на всички по-късни разказвачи и сладкодумци и са навлезли в европейската култура така трайно, както поемите на Омир, „Божествена комедия“ и драмите на Шекспир. 

„Приказка на приказките“ събира разнородни истории от тогавашните европейски бит и обичаи, обогатява ги с митологични сюжети, прикачва им фолклорни елементи и ги увенчава с поука, която и до днес забавлява млади и стари. 

През 1637 г. Джамбатиста Базиле поставя началото на течението за записване на вярвания и легенди и издаването им като авторски приказки, продължило с появата на автори като Шарл Перо и братя Якоб и Вилхелм Грим.

Оригиналният текст на книгата „Приказка на приказките, или забава за децата“ е написан на неаполитански диалект от ранния XVII в. и затова дълго остава непревеждана и непозната за света.

В нея ще откриете 49 приказки, някои от които предшественици на познатите ни класически и обичани произведения – Спящата Красавица, Пепеляшка, Котаракът в чизми, Рапунцел… А всички те са обединени в една, по-голяма, петдесета приказка – Приказката на приказките.