Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция.

На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство).

С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с художествените ѝ образи прекосяваме граници – езикови, културни, полиитчески, географски, както и тези между действителността и несъзнаваното.