Съдбата на жената от мита до модерното ежедневие...

В Солун на фестивал на женското творчество се срещат седемте героини: Ива - писателка, Катя - автор на пърформанси от неконвенционалните изкуства, Биля - нейна сестра, Мира - скулптор, Сърна - художник-приложник и Лана - телевизионна журналистка. За шест дни те ще успеят да разгадаят тайната на пребиваването си на този свят, ще открият, че всеки е творец на своята съдба, а най-трудното в земния живот е да останеш верен на себе си и призванието си...

Историите на героините са разказани в най-добрите традиции на криминалния, психологическия и любовния роман, на притчата, в която царица е жената - Богиня. Съдбите на отделните героини са проследени ретроспективно чрез алюзията за библейското сътворение в шест дни, а общата им съдба - съдбата на жена, е прозряна в митовете за Богинята с много имена, но с едно лице: Лилит - първата жена на Адам, Изида - съпруга и сестра на Озирис, Хера - съпругата на Зевс, Мокош - славянската Богиня майка, Сарасвати - съпругата на бог Вишну и Мария - Божията майка.

Така „Пауновото перо“ показва в нова светлина идеята за извечната съдба на жената като пазителка на живота с неговото тайнство и утвърждава идеята, че единствено любовта ще спаси човечеството. Романът може да бъде разчетен и като културологичен разказ за трънливия път на твореца, като легенда за истинската любов, без която творческият акт е невъзможен, като притча за огромната болка и неописуемата радост, които съпътстват творческата себеотдаденост.