„Пътят на България“ е книгата, която за първи път поставя историята на българите в контекста на взаимовлиянието на културите между Изтока и Запада, свързвайки я с тази на народите от Централна и Източна Азия.

Нещо повече, търсейки истината за това взаимодействие във факти на материалната и духовна култура, тази книга преобръща обичайната трактовка за ролята на т.нар. „конни народи“ в развитието на световната цивилизация. Нейният пионерски дух и будителски патос са насочени преди всичко към повдигане на проблеми, стояли до момента встрани от вниманието на академичната общност.

Много от изказаните в „Пътят на България“ догадки, въз основа на фактите, известни в началото на XX век, добиват сериозно потвърждение през десетилетията след първата поява на книгата; други бележат перспективи за проучвания, спрямо които днешните български изследователи са все още в дълг. Прочитът на тази книга е предизвикателство както за историка, така и за всеки родолюбив българин.