Блез Паскал (1623 – 1662) е наричан архитектът на модерната цивилизация. Брилянтен учен – математик, физик, механик и изобретател, той проявява способностите си още в ранна младежка възраст. Сред заслугите му са реализацията на един от първите образци на изчислителна машина, авторството наосновния закон на хидростатиката и на теоремата за коничните сечения, полагането на основите на математическия анализ, теорията на вероятностите и проективната геометрия, както и емпиричното доказателство за съществуването на вакуума.

Но Паскал е също така забележителен писател, класик на френската литература, християнски теолог и философ. Живял е само 39 години, повечето време тежко болен, през които успява да остави значителна следа в развитието на философската мисъл. Превръща влиянието на науката върху философията в уникална нова методология за аргументиране, провокира с парадоксално съвместяване на взаимоизключващи се противоречия, поставя човека в центъра на универсума и през бездната на празнотата пред него го кара да мисли за екзистенциалния ужас от непознаваемото. Работите му в науката и философията повлияват редица идеи на Лайбниц, Хюйгенс, Бейл, Русо, Хелвеций, Кант, Шопенхауер, Шелер и много други.