„Пасиансът на Архангелите“ е книга за греха и покаянието. Обяснение в любов към живота. След успеха на първия си роман „Живот в скалите“ Мария Лалева поема по нов път в литературата. Предлага игра на карти. Пасианс, в който смъртта и прошката се срещат. Пасиансът е игра на търпение. В живота смирението е ключът към щастието.“

– Георги Тошев

Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия

Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, родено от забранена любов, са в основата на тежки избори и сериозна вътрешна трансформация на останалите герои. Огромна роля в историята изиграва изхвърленото на улицата куче, което не просто спасява живота на един от главните герои, но и го провокира да открие истинските ценности в живота.

Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка.

Мария Лалева е родена на 17 юли 1969 г. в Благоевград. Завършила е езикова гимназия с френски език. Има висше икономическо образование. Досега е публикувала три стихосбирки – „Личен архив“ (2013), „Не съм ви ближна“ (2016) и „Благословете Юда“ (2019). През 2018 г. излиза романът ѝ „Живот в скалите“, който близо 150 седмици се задържа в класациите за най-продавана книга. Романът оглавява Топ 100 на „Хеликон“ за най-продавана книга (2019 ), Топ 50 – за най-продаван български автор за (2019 и 2020), обявен е и за най-продаваната книга на десетилетието. Мария Лалева е отличена и с престижната награда „Жена на годината“ в категория „Култура“ за 2019 г.

„Безчисленото небесно множество от ангели се е спускало над ръката на Мария. Тъкмо безплътните им същества придават такава поразяваща сила на тази книга – иначе тя би била повече човешка. А сега не е. A там, където са ангелите, там е доброто. Прочетеното в този роман е като избавление.“ – Мира Добрева

„Книга за светлината, която носим, а я търсим другаде!
Книга за силата, с която сме родени, а се учим да загубим, за да я градим наново!
За Любовта, за която трябва да се събудиш!
Книга за човекознанието, в което човек опознава Бог, опознавайки себе си!“ – Силвия Лулчева

„Пасиансът на архангелите“ е един вълнуващ път, който започва с първата страница на тази Библия за живота и продължава дълго след като си я прочел. Мария не е просто великолепен писател, тя е истински изповедник. Мил, но безкомпромисен в желанието да се огледаш в себе си.“ – Нели Хаджийска

„Мария Лалева извиси своите Скали до звездите.
И те стигнаха там, където Земята и Небето се докосват.
Голям е Богът в Мария. Затова тя изкачва своите върхове мъдро, с търпение и с Любов. Тази книга не идва при вас. Вие сами отивате при нея...“ – Даниела Кузманова

Романът „Пасиансът на архангелите“ е вдъхновен от истинската история на жена, която гледа на карти и има своя собствена „архангелска религия“ за света, човека и Вселената. Почти всички герои в книгата имат реални прототипи. Сюжетът е изграден върху истински истории и реални факти и събития. Любовта, прошката, спасението, израстването, промяната, истината за човека и вселенските енергии са основните въпроси, поставени на пътя на героите. Вървейки по собствените си пътища, героите достигат до вътрешни прозрения и избори, до преосмисляне на отношенията между хората и връзката на човека с Бога и енергиите на Вселената. Огромна роля изиграва изхвърленото куче, което не просто спасява живота на един от героите, но и го провокира да погледне света с други очи.

Цитати от „Пасиансът на архангелите“ от Мария Лалева:

„…Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно – ще искат да я играят вечно…“

„Странно е… Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни. “

„А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.“

„Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.“

„Когато счупиш някого, започни да събираш себе си. “

„Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания... “

„Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото... Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи – уж твои, и се усмихва... На себе си.“