„С този свой текст Ноеми Киш възобновява по свой начин жанра на пътеписите – един пътепис между вековете и пространствата, обърнат към неспирното обновяване на народите след многобройните преселения на народите... И още нещо, тя като че ли пластично и художествено онагледява тезата на Херман Баузингер за едновременност на неедновременното, представляващо успоредното битие на различните епохи в стандарта на различните социални слоеве на културите, едно съжителство на вековете и епохите в даден момент, който условно наричаме съвременност.“
Пенка Ангелова

„Не знам дали има друг регион в Европа, толкова гъсто населен с хора и общности от различни култури – езици, религии, който още в зората на новото време създава истинска мултикултурна среда – подобна на онази, към която днес се е упътила Европа. Кога и защо е прекъснат този процес? Що за историческа недалновидност e разбила цветущи селища, съградени с усилие в хармония и равновесие, създадени от общности с различна етническа, религиозна, езикова, културна принадлежност, съжителствали векове наред... Всеки, който говори против Европа днес, трябва да отиде по тези места и да види какво остава след като крехкото равновесие бъде разклатено, когато една сила (нация, религия, език, социална прослойка) се опита и вземе превес – и го използва антиисторически.“
Светла Кьосева