Цел на настоящото проучване на проф. Симеон Янев са пародията и пародийното с присъстви­ето и изявите им в една смятана за непародийна литература – българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучва­ния върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многоброй­ни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже – в повече от двестагодишната си нова история българската литерату­ра не познава нито една (в най-буквалния смисъл) книга върху пародията и пародийното. В този аспект тя безусловно е непародийна литература.

Това второ допълнено издание на „Пародийното в литературата“ се явява повече от три десетилетия след първото. Настоящата книга възстановява съкратените при първото издание глави - „Пародията в периферията на литературата“, третираща пародията в периодичния печат, извънредно активна през първата четвърт на ХХ век, и „Пародийното в творчеството на Светослав Минков от 20-те до 40-те години“.