Френската столица се преобразява до неузнаваемост с построяването на големите булеварди и пробуждането на ново художествено течение, което ще промени начина, по който хората гледат на изкуството и света – импресионизма.

Главната героиня разказва за необичайната си връзка, преминаваща през вековете и пространствата, с Гюстав Кайбот, приятел и покровител на художници като Моне и Реноар и самият той впечатляващ художник импресионист. Авторката проследява историята на този тъжен милионер и описва живота му от раждането до момента, в който прочутата картина „Парижка улица в дъждовен ден“ стига до Чикагския институт по изкуствата.

Съчетавайки историческата линия с художествените похвати, Изабел Рио Ново – два пъти финалистка за наградата LeYa – ни предлага завладяваща творба за силата на изкуството и таланта, която я утвърждава като един от най-важните гласове в съвременната португалска литература.

„Нарисувах улиците от вкъщи, гледани от прозорец, от балкона, от покрива. Улиците, които водеха към дома ми, с търкалянето на колелета, лактите на непознати, топлината на телата на влюбените. Нарисувах улиците в улиците, хората, пресичащи ги, вървящи по тротоарите, задържайки погледа им, ускорявайки крачката, кръстосвайки бегли погледи с други лица наоколо. И всяка улица е различна, зависи от хората, които минават, от деня и часа. Всяка улица има свой характер, свой облик, свои шумове и врява. И затова във всяка разказах различни истории, откъслечни разговори, мимолетни нагласи, случайни срещи.“

Из „Парижка улица в дъждовен ден“