Със своеобразно заклинание завършва Левчев автобиографичната си книга Ти си следващият: "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман..."

Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга, на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата. Великият взрив".

"Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев. Авторът ни връща назад във времето, за да ни представи своя поглед към нелекото минало на превратности и премеждия, и справедливо отбелязва: "Животът е съгласен да го преживееш, но се дразни, когато решиш да го описваш".

"Защо се ровя в сънищата си като клошар", пита поетът към края на мемоарите си. Това, което той е извадил на показ, няма да ви остави безразлични. Един незабравен свят блести с магията на словото му.

♦  ♦  ♦

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет "Климент Охридски", специалност "Библиография и библиотекознание" към Философско-историческия факултет. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Първата му стихосбирка "Звездите са мои" е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са "Обсерватория" (1967), "Дневник за изгаряне" (1973), "Заклинания" (1981), "Лък" (1983), "Самосъд'83", "Метроном" (1986), и "Небесен срив" (1996) и др. Автор на романите "Убий Българина!", "Ти си следващият", "Панихида за мъртвото време" и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики", "Сладко и горчиво".

75 негови книги са преведени в 36 страни. През 2005 г. е удостоен с орден "Стара планина - първа степен" за "изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура" и др.