Ново издание на „Пътища към блаженството“ може да видите тук!

Книгата обединява непубликувани досега текстове на големия познавач на световните митологии, в които се развива идеята за мита като инструмент за подпомагане и разбиране на психическото израстване на индивида - това, което той нарича четвъртата или психологическата функция на мита.

Има една поговорка на санскрит: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота - все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Можем да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността.

Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда. Битие, съзнание и блаженство.

Не зная какво е битие. Не зная какво е съзнание. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самия себе си. Ако можеш да се държиш здраво за това, вече си на ръба на трансцендентното.

Идеята е да намерите собствения си път към блаженството.
 

УВОД

Неотдавна говорих пред група слушатели в института "Есълън" в Калифорния. Повечето бяха жени и живо се интересуваха дали в класическите митове могат да се открият ролеви модели за жени, които се опитват да служат като военни, администратори или други подобни в съвременния живот - а такива модели няма. Така възникна въпросът дали митичните фигури трябва да служат като ролеви модели изобщо.

Бих казал, че независимо дали трябва, или не трябва, митовете на дадено общество в типичния случай наистина предоставят на това общество ролеви модели за определен период от време. Митичният образ всъщност показва начина, по който космическата енергия се проявява във времето, и тъй като времената се менят, променят се и формите на проявление.

Както казах на слушателите си, боговете представляват онези покровителстващи сили, които ви подкрепят в областта на вашето занятие. Чрез размисъл над божествата човек получава един вид стабилизираща сила, която го облича в ролята, представлявана от конкретното божество. Има божества-покровители на земеделието, на войната и тъй нататък.

В нашата класическа традиция няма божество-покровител на жената в областта на бизнеса, действието, военното дело и прочие. Атина е покровителка на воините, ала тя самата не е воин. Що се отнася до Артемида, макар и да е ловджийка, тя всъщност олицетворява преобразяващата сила на богинята, на природата, а не някакво занятие в обществената сфера. Какво би могла да научи една делова жена от Артемида?

♦  ♦  ♦

Джоузеф Камбъл (1904 - 1987) е американски професор, писател, редактор и оратор. Текстовете му са главно в областта на сравнителната митология (Comparative Mythology), насочени към пространствата на митовете, особено мита за героя, на който и посвещава първото си значимо произведение The Hero with a Thousand Faces (Героят с хиляди лица, 1949 г.).

Камбъл приема силно влияние от немската философия (Артур Шопенхауер, Освалд Шпенглер), аналитичната психология на Карл Густав Юнг, творбите на Джеймс Джойс и Томас Ман. Оказва значително въздействие върху американската популярна култура от втората половина на 20 век.

Камбъл е роден в Ню Йорк. Първо дете на Чарлс и Джоузефин Камбъл, римокатолическо семейство с ирландски корени. Завършва католическия пансион "Кантърбъри", а след кратък престой в колежа "Дартмут" се прехвърля в Колумбийския университет, където следва английска литература. Завършва през 1927 г. с магистратура по средновековна литература и специализира посредством стипендия изпървом в Парижкия (1927-1928 г.), по-сетне в Мюнхенския университет (1928-1929 г.).

Пребиваването в Европа позволява да придобие досег с онези мислители и творци, които ще окажат силно въздействие върху неговата нагласа, като Карл Густав Юнг. Завръщайки се в САЩ по време на Голямата депресия, предприема пътуване из страната, за кратко живее в Лос Анджелис и Сан Франциско. През 1934 г. приема преподавателско място във факултета по литература на колежа "Сара Лорънс", където преподава до 1972 г.

Жени се за Джийн Ердман (впоследствие известна фигура в модерния балет) през 1938 г. Чете публични лекции в различни институти на разнообразна тематика, които стават особено популярни. Умира през 1987 г. след кратко боледуване от рак.