Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“ на изд. "Ерго" през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов.

Здравко Кисьов (Завет, 1937 – Русе, 2015) е водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на ХХ век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“. Бил е зам.-председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на Дружеството на писателите в Русе, един от основателите на Регионалния телевизионен център към БНТ в Русе, където е работил като редактор. От 1982 до 1991 г. е главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“. От 1970 г. той е член на Съюза на българските писатели, а от 1974 – на Съюза на преводачите в България. Член на редакционния съвет на международното многоезично списание за Югоизточна европейска духовност и култура Carmina Balcanica.

Автор е на двадесет предимно поетически книги и на повече от двадесет преводни. Той е активен преводач, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински и много други езици. Книги на Здравко Кисьов се намират в най-големите библиотеки на света, като Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други. Участвал е в редица международни литературни форуми. Удостояван е с високи български и чуждестранни отличия и награди.

"Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от разпространената стихотворна традиция потвърждава инстинкта му за движение. Беше извън конюнктурата в България, но това не беше лош късмет, а избор."

Калин Донков

 

"Нарекох тази книга с последни стихотворения „Отвъдно време“ не само защото усещането за време, за едно драматично и „последно“ време на поета присъства осезателно в тези стихове, но и защото – по волята на Провидението – тази книга се появява в нашия свят и линейното ни време, когато нейният автор вече е в едно друго време, отвъдното време на вечността… И днес от своето Отвъдно време поетът продължава да ни говори чрез Словото, съпротивлявайки се на забравата чрез думи, окрилени от Духа… И за да потвърди, че „Поезията не умира – тя само се ражда“…

Роман Кисьов

(откъс)

НАДПИС НА КНИГА

Пътниче през моите страници,

събуй се на прага на тази книга,

стъпвай тук колкото може по-тихо, на пръсти,

за да не изплашиш душата ми –

                                                    птица недоверчива, –

за да не я настъпиш, даже случайно,

с подковани обуща!

ЗАСАДИ

                           На Калин Донков

Уморих се от предпазливост, приятелю мой.

Уморих се денонощно да попадам в засади:

Непрекъснато, на хиляди места едновременно,

все някой ме дебне, причаква деня ми с беда,

причаква с безразличие моите замисли,

причаква с ирония възторга и вярата ми,

любовта ми причаква чрез някакъв трети,

причаква с пренебрежение думите мои…

И ако нещо от моята изповед днес

не достигне до теб, – значи и тя

може би е попаднала нейде в засада.

* * *

Подобно на Гъливер,

през една част от живота си

сред великани живях,

през друга – сред лилипути.

Първите се отнасяха към мене

със снизхождение,

вторите – с раболепие…

Ще намеря ли най-после страната,

където да се огледам

в хора, подобни на мен!...