„Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове – дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело „Отклоненията“!“ 
Борис Минков

„Отклонения наесен“ като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни наесен, за да ни ориентира към правия път. Правият път, разбран не като някаква изсушена и меркантилна праволинейност, а като сочно и вкусно човешко общуване, в което малките неща се оказват големи. Едно знаме – леко прокъсано, едно колело – уж откраднато, една дума – сякаш никаква, едно отклонение – цяла съдба, едно вино – а върхово прозрение... Да, така е: понякога трябва да се отклоним, за да се открием; да се объркаме, за да се оправим; да се замотаем, за да станем. И най-важното: понякога трябва да си препрочитаме „Отклонения наесен“, за да сме сигурни, че винаги ще сме намерили живота си. Онзи истинския живот, който ни прави не заблудени пътници в пустотата на космоса, а ни изпълва и ни прави истински и светли... Бъдни и бъдещи.“  
Митко Новков