Книгата „Откриването на небето“, чиито 65 глави кореспондират с написването ѝ, когато самият автор е на 65-годишна възраст, е роман, в който приятелството между двама съвършено различни по характер мъже и една жена изиграва изключително важна роля във взаимоотношенията между Небето и Земята. Едновременно с това е и роман за съзряването, приключенски, детективски и любовен роман, а така също и въведение във философията, историята, астрономията, музиката, лингвистиката, богословието, политиката. Или както самият автор го нарича „весела игра, сериозна шега“, посредством която стъпка по стъпка се разгръща своеобразна синкретична теория за сътворението на света – чрез която се дават отговори, но и се поставят въпроси. Къде е границата между Небето и Земята? И защо небесните жители са разочаровани от земните?

Хари Мулиш (1927-2010) е един от най-известните и най-превеждани нидерландски автори на XX в. и е смятан за един от „Големите Трима“ в нидерландската литература (редом с В.Ф. Херманс и Герард Реве). С всеки свой разказ, роман или пиеса Мулиш опитва нов жанр или съчетание от жанрове, нов стил на писане, както и намиране на нов баланс между магия и психология, между реалност и митология, между истина и пародия. Като син на австроунгарски банкер и колаборационист с фашистите и майка-еврейка, чиито родители попадат в концентрационен лагер, Мулиш характеризира самия себе си с думите: „Аз съм Втората световна война“. Точно този негов произход и израстване именно в Холандия предопределя изпълнената както със сериозен морализаторски тон, така и със самоирония метафизична интерпретация на собствената му съдба в творбите му.

„Този шеговит роман е великолепна проява на могъща фантазия, медитация върху незарастващите рани, алчността на нагона, крехкостта на обществения порядък.“

Джон Ъпдайк

„Това е велик и безочлив, дразнещ и брилянтен роман, редовно определян от критиците като една от най-добрите книги на XX век.“ 

„Гардиън“