Неведнъж са ме питали какво точно ме очарова в Индия, така че да я посещавам отново и отново. Дърпа ме някаква притегателна сила, досущ магнит, надделяващ над бедността, мръсотията и безпорядъка. Спирам, поемам дъх и се гмурвам в спомените... Спомени, изпълнени с пустеещи селца, гъсти джунгли и многомилионни мегаполиси; с контраст на луксозни хотели и глинени колиби, на жарки плажове и заснежени хребети, на невъобразими бунища и спретнати храмове, на разпадащи се гета и умопомрачителни палати, на кастово разделение и трогателна човечност... Ах, какво изобилие от пищни сарита, гигантски статуи на благи или разгневени богове, сладострастен мирис на жасмин, прясно разцепени кокосови орехи, крещящи продавачи, напористи обезобразени просяци, семейства с мащаба на цели племена... или накратко: Индия насища и провокира сетивата до степен на разпад.

Разпад на личността...

Разпад на представите за света...

И най-вече – разпад на илюзията за контрол.

„От корените до небето“ е не просто пътепис, а израз на изначалния ни копнеж за здраве, щастие, дом, свързаност, смисъл... Колко далеч трябва да отидем, за да ги открием?

Търсейки отговори на този въпрос, младите Екатерина и Михаел потеглят на приключение към индийски органични ферми и снежни хималайски върхове, за да се завърнат точно там, откъдето са тръгнали – при корените си.

Тази книга е своеобразно напомняне, покана.

Покана за завръщане...

У дома – в тайнството на сърцето.