Поетичната книга "Остров за двама" на Димитър Христов е резултат от спечелената първа награда в Петия национален конкурс за любовна лирика "Горчиво вино" (2018). Конкурсът е в памет на големия български поет Евтим Евтимов и е анонимен, оценява се не името и известността на автора, а качеството на творбите. Организатор е НЧ "Братя Миладинови - 1914", Петрич, откъдето започва професионалния си и творчески път Евтим Евтимов.

Димитър Христов е автор на книги със стихове, на пиеси и песни, които изпълнява с китара. Превежда поезия от няколко славянски езици. Има преведени книги с поезия и драматургия в Русия, Украйна, Полша, Франция, Германия, Сърбия, Република Македония, Албания. Носител е на национални и международни литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Лириката му продължава и развива богатата традиция на българската поезия, вдъхновена от интимния свят на мъжа и жената. Чувственото дионисиевско начало е обогатено със съвременното светоусещане за нежност и очарование, за ласка и съкровеност. Любовта в неговите стихове е копнеж и размисъл, емоционална мисия и посветеност на любимия човек. Тя е повече действеност, отколкото съзерцание и това я прави значима, съдбоносна за целия живот на личността.

Любовта в стиховете на Димитър Христов е в основата на живота, на отношението към света, към другите и към себе си. Истинската любов не признава забрани, руши догмите и граничи с безсмъртието, тя е градивна сила и осмисля съществуването ни. В този смисъл любовта между мъжа и жената е белязана от езически, митологически, библейски и модерни възгледи, но стремежът към класическата хармония в отношенията е обединяващ и превръща отделни стихове в химн на радостта, която често трябва да се изстрада, за да се постигне равновесието между страст и мъдрост.

Любовта определя и взаимовръзките и общуването на индивида с духовния и с материалния свят - с природата, с миналото и с бъдещето - с наследеното и завещаното. Богато нюансираните картини, образи и внушения са въплътени в майсторски изваяни поетически форми, които са неразделна част от естетиката на интимното съприкосновение и общуване.

Витални, темпераментни и интелектуално обагрени, стиховете на Димитър Христов са отворени към душевността на отделния човек, за да се противопоставят на емоционалната недостатъчност, на грубостта и невежеството и да потърсят както бягството от сивотата и агресията на всекидневието, така и възможностите за оцеляването на истинската любов, която дава криле на нашите мисли и действия, която носи щастие и осмисля съдбата ни.