Въпреки своя романтизъм, „Оставете ме“ в основата си до голяма степен е творба на модернизма, обръща взор към диалектиката, отразява сюрреалистичния авангард в инцидентния съюз между шевната машина и чадъра, за който Соважо е напълно наясно. И все пак тя няма желание да прониква в дълбините на странното или в подсъзнанието на индивида. Вместо това тя се вкопчва в тежката реалност, която очаква една жена, едновременно изправена пред това да бъде изоставена от любимия си и пред собствената си преждевременна смърт.

Дебора Гарфинкъл
Kenyon Review