Османските завевания в българските земи са съставна част от един продължителен процес, който води до съществен поврат в историята на Балканите и съседните региони в Централна и Източна Европа.

Основната идея на настоящата книга е да запознае читателя с постигнатото в изследването на османската експанзия. В синтезиран вид е представена по-далечната предистория на събитията от XIV - XV в. - овладяването на византийска Мала Азия от селджукските тюрки, политиката на Иконийския (Румския) султанат и ролята на татарската (монголската) хегемония в движението на нови тюркски номадски маси от Средна Азия и Иран към Мала Азия и Европа. Накратко са разгледани и ранните турски набези в българските земи в средата на XIV в., но вниманието на авторите е концентрирано върху процеса на завладяването на основната българска държавна формация - Търновското царство на Иван Шишман, легитимния притежател на короната на Асеневци.

Авторите запознават читателите и с лансираната от тях хипотеза за възможното съществуване на Видинското царство в продължение на около четвърт век след 1396 - годината, сочена традиционно като последна за българския държавен живот през Средновековието. Наред със съдбата на Видин накратко са проследени и последните мигове на локалните български държавници в Македония и Добруджа. В заключение е показано съпричастието на българите към защитата на съседните християнски държави, походите на Владислав Варненчик и Янош Хуниади и други събития.

Въпреки историческите превратности, българският народ, опрян на вековните си традиции, език, вяра, солидарност, опазва своята идентичност и култура