Стихотворенията на Християна са пейзажи от миналото, от които можем да помиришем вишна, да погалим свободата по бузата и да бъдем отново деца. Думите в тази книга са обелени колена, които ни връщат в едно време, в една къща, на една гара, при една баба, които непрестанно чакат нашето завръщане.

„Осъзнаване“ е портрет на Великата женска душа, която често болката превръща в морска пяна. Но Християна умело успява да възкреси силата на жената в своите стихове и както тя самата пише: „когато луната спи, тогава силните жени са будни в мрака“

Вярвам, че поезията в тази книга е свещ в ръцете на читателя, която дълго ще свети в мрака и никога не ще угасне.

Рене Карабаш