Острова от тази хроника го няма на картата, но съществуването му е извън съмнение. Описаните събития са познати до болка, макар да липсват в учебниците. Тук средновековието се преплита със съвременността, общото – с личното, трагизма – с гротеската. Пресветли князе и революционни председатели са съседи, разминават се хронисти и пророци, срещат се говорещ котарак и повелител на пчелите. Древно предсказание вещае, че Острова го чакат големи изпитания. Ще може ли той да премине през тях, когато земята започва да тресе под краката?

Евгений Водолазкин е роден в Киев на 21 февруари 1964 г. Завършва филологическия факултет на Киевския университет „Тарас Шевченко“ през 1986 г. Същата година става аспирант към отдела за стара руска литература на Пушкинския дом (Института за руска литература към Академията на науките на СССР) под ръководството на акад. Дмитрий Лихачов. През 1990 г. защитава дисертация върху превода на хрониката на византийския летописец Георги Амартол. Носител е на наградите „Большая книга“, „Ясна поляна“, „Александър Солженицин“.