‌Онче е развълнуван – пред острова им лежи огромен кит!

Малката видра се радва, че най-после имат гост, и с голямо старание се грижи за появилия се не по свое желание посетител. Но приливът, с който китът трябва да отплува, не се покачва достатъчно високо.

И постепенно Онче губи търпение – защо Оно отделя толкова време на кита, а не на него? Иначе обикновено обича да бъде сам.

Дали харесва кита повече от Онче?

Една история за доверието и за важния въпрос: дали най-добрият ми приятел все още е моят най-добър приятел? Как да откриваме нови приятели като запазим и старите си приятелства?