Също като ослепително красива самодива, която те хипнотизира и в същия момент те удушава в прегръдката си, животът понякога така те завърта с бясна скорост около центъра на своя кръг, че си не просто хипнотизиран, а омагьосан. И излизане като че ли няма. До момента, в който откриеш, че си способен на нещо много малко – да надраснеш вродения инстинкт да отмъстиш. Не, това не е прошка. Това е извисяване. И ти го можеш – животът сам ще ти подскаже кога да го направиш.