Изкуството на медицината не е сътворено, за да се противопоставя на Божествените закони, а за да помогне за възстановяването на хармонията. Защото причината за болестите на Човека е нарушаването на равновесието му (хармонията му) с Космоса. Лечението е осъществявано чрез уравновесяването на човешката същност със Законите на Космоса, които всъщност са Божествените закони, проявяващи се в Царствата на Природата.

Но след като здравето е възстановено, след като греховете на Човека са опростени и той вече не е така уплашен от наказанието, важното е отново да не се устреми към греха. След като е преодоляна дисхармонията, той наново придобива волността да съгреши, за да получи отново подходяща възможност за преодоляване на изкушението. По този начин следва да постигне пълна власт над себе си, докато трае жизненият му път на Земята.

Постигналият съвършено овладяване на същността си, става отговорен за своя живот и не е подложен на никакви противоречия или дисхармония. Именно такава личност описва Парацелз чрез любимия си девиз: „Non sit alterius qui suus esse potest“, който може да бъде преведен така: „Този, който е овладял себе си, принадлежи единствено на себе си“. Защото Същността, успяла да превъзмогне самата себе си, е самият Бог, Волята на Божествената Мъдрост, Повелител на Всичкото. А Човекът е създаден по Негов образ и подобие.