През 1657 г. Джон Оуен написва един от най-добрите си богослужебни трактати, създаден на базата на серия от проповеди.

Той изследва общението на християнина с Бога, свързано с трите лица на Троицата. Оуен ни уверява, че всеки християнин има общение с Бога, никой не е изключен от него и че това общение се осъществява по различен начин с Отца, със Сина и със Святия Дух.

Връзката ни с Бог Отец се осъществява най-вече чрез любов и вяра. Връзката ни с Бог Син е чрез близко общение и благодат. Връзката ни с Бог Святи Дух е главно чрез утеха и освещаване.

„Общението с Бога“ е книга, противоречива за църковните среди от XVII век. Двадесет години след нейнто публикуване църковният елит се подиграва на нейното съдържание. Оуен твърдо защитава идеите, изложени в нея, и нейното наследство се е запазило през вековете на църковната история. Тя е класика на християнската богослужебна мисъл, която оказва влияние върху църквата и днес.