„Облаци” поставя въпроса за свободата на тялото и метаморфозата на субекта, опитвайки се да разпали въображението отвъд ограниченията на закостенелите дискурсивни форми. Тя е опит за създаване на философски текст във фрагментарна и свободна, понякога доближаваща се до поетичната, форма. Книгата въвежда нов радикален метод, определен от Манчев като „философска фантастика”.

Облачната книга

Kнигата за облаците е облачна книга. Тя е книга на облаците и книга от облаци. Книга в облаци. Книга, забулена в облаци и книга, изтъкана от облаци. Тя е сгъстяване и разпростиране на облака. Тя е книга, която се кълби, сгъстява и разрежда, вплътнява и разпростира, която се разпръсва и се ускорява, която се тъче през форми, преминава през форми, ефирна и плътна материя.

Книгата за облаците е и книга на облаците. Книга-облак.

Книгата за облаците е книга – един устояващ, трансформиращ се облачен масив, масив от потенция и интензивност. Облачният масив на книгата.

Книгата за облаците е книга, експериментираща, тоест изпитваща потенциалността на едно понятие / фигура: в множество жанрове, аспекти, форми на мисълта.

Освен да бъде труден, ако не и парадоксален обект на науката или фигура на репрезентацията, или привилегирован поетически образ, може ли облакът да бъде също така и философско понятие? Да, е отговорът на философската фантастика. Да – повтаря утвърдително тя – защото понятието е облак.

Необходима е нова форма на фикция. Необходима е и нова форма на философска фикция: философска фантастика.

Необходима ни е нова форма на фикция и тази необходимост е възпламенена от нашата метеорнсечаща увереност: истинската литература предстои.

Истинска литература е литературата, където истината е мобилизирана във формата на фикция, с електрическия интензитет на облак.

Облачната книга започва с ексцес; тя трябва да свърши с ексцес.

Ексцесът е самата лекота.