Романът „Обикновена история“ е разказ за живота и вълненията на хората по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България от края на ХХ и началото на ХХІ век. Размисли на два типа индивидуалности – тези от категорията на мислещите и другите от групата на вярващите. Една поредица от случки и събития, с които се сблъскваме ежедневно, но често подминаваме, събрана под общото за всички нас определение обикновена история.

♦  ♦  ♦

Йордан Нихризов е роден на 8.10.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като инженер във ВМЕИ – Габрово. Второто му висше образование е по икономика (в УНСС), 1985 г. Голямата му любов е историята. Отдавнашните си наклонности да се занимава с политика реализира през 1990 г., когато става член на БСДП. 

Избира за свое идейно верую социалната демокрация и от 1991 г. е член на националното ръководство на партията. През 1995 г. става заместник-председател на лидера д-р Петър Дертлиев, а от 2001 г. до днес ръководи БСДП. Депутат е в 38-о и 39-о народно събрание и автор на над 30 законопроекта и множество предложения в социалната сфера. 

В младежките си години прави литературни опити, помествайки епиграми и фейлетони в периодичния печат. 

След 1989 г. публикува статии в „Свободен народ“, „Демокрация“, „Монитор“, „Седем“ и др. От 2002 г. досега издава и ръководи партийния бюлетин на БСДП „Позиция“. Книгата „Обикновена история“ (след „Минало незабравимо“, 2015, „Изповедта на един карък“, 2016, и „56-а година“, 2017) е четвъртата му изява в художествената проза.