Кой сънува моя живот? Това е известният, може би най-известният стих на поета Владимир Левчев. Но в стихосбирката „Няма време“ нещата са вече други, поетът е буден. Буден е и тревожно се оглежда около себе си, недоумявайки – къде е изчезнал смисълът на света? Защо светът днес е толкова безсмислен? Опитва се да открие отговора в дните на Сътворението. Все пак установява причината за изчезването на смисъла: човешките пътища са разделени. Разцепени. И макар че изразява вярата, че те все някога ще се съберат, в неспокойното настояще те си стоят разцепени. Обградени от стени и с разрушени мостове. Но въпреки това... Но въпреки това... Но въпреки това – поетът е вече буден. И призовава: „Събудете се! Вижте!“. Да, време е да се събудим. Защото „Няма време“ за сънища, защото сънищата ни станаха кошмари... - Митко Новков

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва Английската гимназия в София и Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия от английски в изд. “Народна култура”. От началото на 1989 г. издава списание “Глас”, нелегално (самиздат) преди 10 ноември. През 1991 г. става съосновател и зам. главен редактор на “Литературен вестник”. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия и преподава там в няколко университета. От 2007 г. преподава литература и творческо писане в Американския университет в България. Владимир Левчев има 23 стихосбирки, четири романа, книга с разкази, научни студии и есета публикувани в България. Има четири книги публикувани в САЩ, една в Италия, една в Румъния и две в Северна Македония. Поезията му е превежданиа на 18 езика. Той е превеждал на български език Т. С. Елиът, Алън Гинзбърг, религиозната поема Бхагавадгита и други. През ноември 2025 г. получава голямата награда “Перото” за цялостен принос към българския литературен контекст.