„Новият Атанор“ е начало на поредицата от книги на Боян Манчев „Философска фантастика“. Всеки том се състои от автономни книги, различaващи се по форма и обем, но обединени от обща насока.

Настоящият първи том включва пролога „Начала на философската фантастика“, следван от първите пет опита: „Опасностите на философията“, „Апейрон, Безмерният“, „Огън“, „Хаос“ и „Освободеният Хаос“ - експериментални философски текстове, писани по протежение на предходното десетилетие и публикувани отчасти на френски, английски и немски език.

Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с нови възможности за артикулация на филосoфската форма. Философската фантастика е работа на философията в модуса на желанието. Тя иска да изобрети Новия Атанор, новата философска пещ, необходима за трансформирането на философската субстанция, за кристализирането ѝ като lapis philosophorum, като философски камък.

Пролегомените на Философската фантастика привидно не поставят централен проблем, нямат строго очертано поле на изследване, тема, обект и метод. Същевременно, те съвсем не са самоцелен експеримент или методологическо упражнение. Корпусът им, седиментирал през десетилетието, е прекомпозиран многократно.

Първият хвърлей на философската фантастика може и да е само хвърлей на причудлив камък от морския бряг във вълните на Анаксимандровото море. Но устремът на този хвърлей е необходим.

Начална аксиома на философската фантастика: фантазията е самата сърцевина на света

Тя е светотворяща мъглявина.